Днес разбрахме, че журналистическата работа е най-лесната. Нищо не правиш. Голям кеф. Ходиш, задаваш си въпросите и гледаш сеир. Сеира на богоизбрани треньори като Красимир Балъков.

 

Благодарим Ви, г-н Балъков. Оправихте футбола ни, сега идва ред и да оправите журналистиката. Знаем, че при Вас това не става току-така. Зависи от бюджета. Ама срещу няколко милиона, защо да не свършите и тази работа. Ще Ви дадем пет години. За по-малко сигурно не се хващате. Нищо, че в Грасхопър и Санкт Гален не Ви разбраха. Ами те затова сега са на такова дередже.

 

Сега сериозно. Аз пък си мисля, че от вашата работа по-лесна няма. Вземаш си парите и само даваш акъл. За резултатите на кой му пука. Има време и за тях. Друг е въпросът дали ще бъдат постигнати с Вас, г-н Балъков. Защото след справка в Уикипедия срещу името ви не стоят много успехи като треньор. Изключваме изпадането със Санкт Гален и шестото място с Грасхопър в Швейцария. Шесто място, което извади „скакалците” от евротурнирите. Там за където те са абонирани всяка година. Или онова участие в груповата фаза на Купата на УЕФА. Напомням – 4 загуби с Грасхопър и 3:15 голова разлика.

 

Явно в Швейцария не разбират от футбол. Феновете в Бургас – също. Може ли да не пълнят стадиона красавец след невероятните представления на Фернандес, Гонзалес, Освалдо Риос и т.н. А, щях да забравя гения от търновското село Килифарево Емил Копаранов. Само робинята Изаура липсва. Ама някой сигурно се е почуствал като нея – например играчите, които наистина милеят за името Черноморец. Тях затова сега ги няма – няма го Траян Дянков, няма го Ники Кръстев, няма го Георги Чиликов. Скоро няма да го има сигурно и Пламен Крумов.

 

Г-н Балъков, не знам нашата работа как е, но и Вашата не е лесна. Да убеждаваш някой, че може да направиш нещо. Като background-а показва друго (днес разбрахме, че не е лошо да мушнеш нещо english докато говориш. По интелигентно изглежда). Всъщност, като се замисля, тя Вашата е като нашата – ние си задаваме въпросите и след товае не правим нищо, Вие си взимате заплатата – и Вие не правите нищо. Въпросът е докога ще ви „ацептират” да го правите.