Напоследък на мода у нас излезе нов футболен термин. „Няма да вземем този футболист, защото с финансовите си претенции ще взриви съблекалнята.” Примерите в тази посока не са малко.

ОК, в период на криза сме и финансовите усилия наистина трябва да се дозират. Но къде е казано, че ако случайно намериш класен футболист, готов да заиграе в твоя отбор срещу определена сума, трябва да си послужиш с такъв мотив, за да не го ангажираш?

Ами ако той наистина превъзхожда останалите в отбора по качества и си заслужава парите? Трябва ли да преминаваме към методите на уравниловката, характерни за един друг строй, с който се разделихме преди 20 години?

Добре, включи в договора му клаузи и показатели, които ще му гарантират високата заплата само при определени постижения. Лични и отборни. Например, отбелязани голове в рамките на един сезон, класиране, купи, трофеи. Накарай го да мълчи пред съотборниците си с точка за конфиденциалност за сумите, които получава, под угрозата на санкции и му подай химикалката и листа хартия, за да подпише.

Така че когато се използва определението при провален договор „ще взриви съблекалнята“ това звучи повече като оправдание. И до липса на желание, разбира се.