2009 година приключва. Слава, богу! Добре че повече няма да има мачове. Нали така каза Боби Михайлов. И е прав. Най-хубавото нещо на футболната година е, че вече си отива. А най-лошото – че идва друга, а нищо хубаво не се очертава на хоризонта. Как да бъдем оптимисти, като всичко ни кара да бъдем песимисти.

И да си мислим какво би се случило на нашите отбори, ако, да речем, отбори от калибъра на Рома и Лацио бяха дошли в София с пълните си състави и по някаква причина трябваше да стоварят цялата си мощ върху нас в преследване на голова разлика. Щяха да се спрат на 6-7 на нула, минимум. А пък ако най-добрите в Европа, да речем Барса, се нуждае от убедителна победа, то Левски, ЦСКА и който и да е български отбор в момента ще заприлича на Ивайло Дражевия Черноморец Бургас-София отпреди няколко години. Независимо от факта, че ЦСКА елиминира Динамо Москва, а Левски би Лацио в Рим в мач за престиж. Изключенията просто потвърждават правилото.

Това е убийствената истина, това е реалността, дами и господа. А не голямата самозаблуда на нашите треньори и футболисти: „Играхме добре, но нямахме шанс.“ Дрън-дрън!

Първата половина от годината бе по-тривиална. Може би защото я нямаше Европа. Вътрешните боричкания доведоха до титла за Левски по познат сценарий. ЦСКА се издъни в края на първенството и „сините“ финишираха пред вечните си съперници. Литекс взе купата срещу Пирин на финала.

Втората половина от годината обаче направо ни уби от простотии. То не беше дандания около Казанската афера, то не бяха поредици от провали в Европа и България на водещите ни тимове. То не бяха оставки. То не бяха отстранени футболисти. То не бяха пиянски изцепки, съдийски скандали и финансови кризи. Само изброяването на стотиците глупости, в които се замесиха всички в българския футбол, ще ни отнеме бая място. Но Левски и ЦСКА пак се сбориха за „титлата“ и в тази материя. Все пак са грандове. Но хаосът и какофонията бяха много силни и при следващите два тима с най-много привърженици у нас – пловдивските Ботев и Локомотив. Много италианци, много нещо се изсипаха край Бирената фабрика. Много пъти бяха спрягани имена за нови собственици на двата пловдивски клуба. В крайна сметка годината си завършва с до болка познатите Димитър Христолов и Галя Топалова.

От клубния ни футбол не остана по-назад и националният ни отбор. 1:4 срещу Кипър и поредно отпадане от голям футболен форум. Надежда всяка оставете и тук. Има ли изобщо за какво да се хванем, ако искаме да намерим все пак нещо добро? Палим фенера и търсим. Да, може би изравняването на силите в първенството доведоха до по-интересни и по-равностойни мачове. Оставяме настрана това, че равнението е към средата и надолу, а не обратното. Тоест Левски, ЦСКА и останалите тимове с претенции са понижили класата си, а тези под тях не са я подобрили. И все пак, видя се, че не само парите правят футбола. Доказа го неведнъж и дваж отборът на Берое. Пригласяха му дори неизвестните италианци от Ботев. Да не говорим за Миньор, Пирин, в отделни мачове Монтана. Но всичко това е толкова малко и толкова дребно на фона на множеството изцепки, коя от коя по-гръмки. Това ни кара да направим и своеобразен хит-парад на щуротиите през годината.

1. Казанската афера

2. Отстраняването на деветимата от ЦСКА за неспазване на режима

3. Небивалата поредица от загуби на Левски

4. Боят над част от „пияниците“ в „Окото“

5. Белоруският случай

6. Трите треньорски рокади в Левски, включително на Емил Велев след титла и 9:0 над Сант Жулия

7. Оставката и завръщането на Любо Пенев начело на ЦСКА

8. Отнемането и връщането на международния паспорт на Пенев преди мача с Фулъм

9. Ръководството на Николай Йорданов на мача Левски – Литекс и това на Станислав Ставров на срещата Черно море – Левски

10. Италианското нашествие в Ботев Пд

Със сигурност сме изпуснали много събития. Но тези като че ли са най-ярките. Да виждате някъде в топ 10 нещо хубаво? Всъщност, единствените положителни събития, заслужаващи да бъдат класирани сред най-ярките за годината, са отстраняването на Динамо Москва от ЦСКА. Както и победата на Левски над Лацио в последния мач от Лига Европа. Разбира се, и явлението „Черноморец“, където единствени се опитват да работят по европейски модел. Но всичко друго, случило се, прави от това малки позитиви сред море от негативи. Дребни острови на щастието в океана от нещастие...

С такива чувства и с удоволствие казваме „чао“ на най-лошата футболна година. Няма да те помним с добро, 2009-а!