Този човек живее с футбола, диша с футбола, мисли за футбол, животът му е пропит от футбола, той самият е един от символите на българския футбол.

Той е страшно упорит и всеотдаен в неистовия си стремеж да побеждава. От цялото си голямо сърце и огромна душа ненавижда загубите и пораженията, а когато това се случи и бъде победен, тогава смаяните хора виждат как се изправя с усилия, страда, измъчва се, но не се предава и не остава на колене. Все още не се е намерил човек, който да го е виждал да коленичи покорно.

Този войн превръща и лекото подритване на топка в битка, която трябва да бъде спечелена. За него всичко е въпрос на чест, защото отдавна е приел като своя жизнена философия правилото, че честта е онази кост, която държи главата на мъжа изправена.

Все още не се намерил човек, който да го е виждал с наведена глава.

Той винаги гледа съперници и приятели право в очите, докато те се опитват да го достигнат, да скокнат до нивото му, което е високо не само заради неговия ръст.

Спечелил е титли, купи, медали, награди, отличия и какво ли още не, но притежава най-важното, с което могат да се похвалят малцина.

Обич от семейството, верни приятели, уважение от познати и непознати.

Прилича на герой от древногръцката митология, който преминава през какви ли не изпитания по пътя си, за да успее.

Всъщност за разлика от митологията, където изпитанията пред героите са поставяни от богове, тук в България всичките трудности и тестове на волята му, вярата му и психиката са били създавани от хора, от дребни и низки душици.

Днес този герой от българската футболна митология не успя да се сдържи и очите му се изпълниха с влага въпреки силата и мъжеството му се просълзи.

За първи път го видяхме да плаче.

Това стана в денят, когато Димитър Димитров Херо призна пред цяла България, че е бил победен, но не от врагове, а от коварно заболяване, от което почти всеки човек би се уплашил и сринал.

Само че въпросният тумор или каквото и да е там в тялото му дори си няма представа какво го чака.

Херо обеща, че ще превърне и това в своя битка и в нея ще играе за победа.

Защото той умее само това. Да играе винаги и само за победа, а когато някой или нещо го победи, пак да става и пак да се бори, защото просто е такъв.

Може и да се е просълзил, може и да е проронил сълза, но никой, никога не го е виждал коленичил.

Херо, бате Митко, няма футболен фен у нас, който в този момент да не се моли за теб.

Правя го и аз. Пожелавам ти да победиш и този път, защото ти си олицетворение на победата.

И защото така е справедливо. И честно.